Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03 10:26 - Цифровизацията в България
Автор: sindfeds Категория: Бизнес   
Прочетен: 170 Коментари: 0 Гласове:
0



image
ЕС е постигнал напредък по отношение на цифровизацията, но по последни данни, има шокираща пропаст между силните цифрови държави и онези, където внедряване на цифровите технологии е на базисно ниво. Това показват последните данни от Индекса за навлизането на цифрови технологии в икономиката и обществото (Digital Economy and Society Index — DESI) — инструмент, разработен от Европейската комисия и публикуван днес. Данните сочат, че държавите от ЕС значително се различават по степента на своята цифровизация и че границите продължават да бъдат пречка за пълноценно работещ единен цифров пазар — който ЕК представи днес.

Според оповестените от ЕК данни, България се намира на предпоследно място в списъка на 28-те страни — членки на ЕС.

Страната ни е постигнала напредък в подобряването на своята инфраструктура за широколентов интернет, както и в предоставянето на свободно достъпни данни. Слабите резултати по уменията в областта на цифровите технологии и на цифровизацията на икономическите и обществените услуги са пречка за по-нататъшното развитие на цифровата икономика и общество у нас, пише в доклада на Комисията.

"Европа постепенно се доближава все по-близо до цифровизацията, но много страни трябва да засилят усилията си. Всички държави-членки трябва да инвестират повече, за да се възползват напълно от единния цифров пазар. Ние не искаме Европа да върви на две скорости, затова трябва да работим заедно, за да направим ЕС световен лидер в сферата на цифровизацията", заяви Андрус Ансип, заместник-председател на цифровия единен пазар.

България все още изостава в цифровизацията на стопанската дейност. В областта на електронната търговия малките и средните предприятия рядко продават онлайн и техният оборот от електронни продажби е най-ниският в ЕС.

 

Въпреки че над половината (58%) от българите са свързани онлайн, две трети нямат основни цифрови умения и броят на дипломираните специалисти в областта на науката, техниката, инженерството и математиката не се е увеличил, въпреки растящото търсене на трудовия пазар за такива експерти. Проучвания показват, че българите използват много интернет за видео разговори и за участие в социални мрежи, но извършват много по-малко онлайн дейности спрямо останалите в ЕС.

 

Отбелязва се, че България е постигнала напредък в предоставянето на обществени онлайн услуги, с което се е превърнала в една от страните в ЕС, определящи новите тенденции. Въпреки това все още по-малко граждани използват услуги за електронно управление, в сравнение с останалите страни-членки на ЕС.

 

Въпреки наличието на много висококвалифицирани български специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), в България

 

 

 

13


има недостиг на специалисти, особено в преработващата индустрия. Като цяло нивото на дигиталните умения е значително под средното за ЕС.

 

По отношение на показателя „Свързаност“9 представянето на България е под средното за ЕС и напредъкът на държавата е недостатъчен. Общото покритие от фиксирани мрежи с широколентов достъп е 95 % от домакинствата (97 % в ЕС), но в селските райони е значително под средното за ЕС (60 % от домакинствата в сравнение с 91 % в ЕС).

 

Процентът на предприятия, които използват онлайн процес по закупване на стоки или услуги онлайн (procurement) е нисък и при трите категории компании – малки (12.3%), средни (14.8%) и големи (23.9%) Според изследване 11близо една трета от работодателите у нас предвиждат в средносрочен план обучения на служителите си в сферата на цифровите компетентности.

Като цяло се отбелязват и други съществени слаби страни в цифровизацията на българската икономика и общество, като например: ниско ниво на използване на интернет и интернет-базирани услуги от населението; ниско ниво на цифрова грамотност на населението в сравнение със средното за ЕС изоставане в модернизацията на инфраструктурата на ИКТ за образованието и научните изследвания и влошаващо се качество на образованието в областта на ИКТ, изоставане в реализацията на електронното възлагане на обществени поръчки и др. Заключава се, че без мащабно прилагане и използване на ИКТ в промишлените сектори, и по-специално от страна на МСП, техният потенциал за растеж и износ се ограничава.

Интересно как ще се справи нашият еврокомисар Мария Габриел / пък и българското правителство/ с горната ситуация – материята е доста сложна и изисква освен добро желание и европейски опит,  но и -  подходящо образование и компетентност.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sindfeds
Категория: Други
Прочетен: 994035
Постинги: 122
Коментари: 620
Гласове: 96
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031