Консервативните революции от времето на Тачър и Рейгън оставиха онези, които прокламираха либерализация на пазара, премахване на пречките пред конкуренцията и ограничаване на държавата и разходите, наложени от правителствата (данъци, социални осигуровки и разходи за бюрокрация) сигурни в своите убеждения, че сега ръцете им са изцяло свободни.

Малцина биха оспорили факта, че те стигнаха твърде далеч с тези неолиберални политики обаче, и махалото тръгна в обратна посока след средата на десетилетието от 2020 г. нататък. Държавните власти на индустриализираните страни – засегнати едновременно от разкритията за големи данъчни измами, случаите на пазарна манипулация и злоупотреби с власт, както и от недоволството от концентрацията на голямо благосъстояние в определен ограничен кръг от хора, докато същевременно средната класа изпада във все по-несигурно положение – осъзнаха, че са притиснати в ъгъла вследствие на опованието си единствено на пазарните сили. В опит да избегнат засилващия се риск от протести и насилие, подклаждани от неравенството и социалната несправедливост и да обърнат тенденцията на засилващия се екстремизъм, правителствата на страните-членки на ЕС взеха съвместното решение да обърнат отново вниманието си към политики, насочени към контролиране и ограничаване на прекомерната власт в ръцете на големи компании и МНК.

1. ЕС успя да избяга от капана, в който се озова в резултат на кризата от 2008 г. единствено посредством създаването на истинска социална Европа, което отново го легитимира пред гражданите и ги убеди – на базата на силна политическа воля за укрепване на социалната справедливост чрез социална сигурност и преразпределение на дохода между страните-членки и между социалните класи – че успява да изпълни целта си. Нуждата да се избегне надпреварата към дъното сред страните-членки означава, че силните и решителни мерки, инициирани в отговор на това, са възможни единствено на наднационално европейско ниво.

2. Резултатът от тези събития бе приемането на ключов законодателен пакет, насочен към осигуряване на рамка за икономическите и индустриални дейности: затваряне на вратичките при данъчното облагане и създаване на европейски агенции и регулаторни органи, на които бяха дадени широкообхватни правомощия. Най- забележимият сред тях е Европейският Съвет по Труда, който представлява тристранна структура, включваща европейските институции и социалните партньори и упражнява значително влияние върху политиките по заетостта.

Въпреки скромния ентусиазъм от страна на работодателите за тези промени, в крайна сметка те нямаха особен избор. Колективните отношения на пазара на труда и заетостта станаха по- равнопоставени благодарение на засилената тежест на синдикалните организации и налагането на по-справедливи механизми за преразпределение на добавената стойност и благата, като този път от тях се ползват 99% от нямащите, вместо да бъдат монополно присвоявани от 1% имащи.

3. Някак неочаквано Европейският стълб за социалните права, иницииран от Комисията и провъзгласен от европейските институции през ноември 2017 г., постепенно се е превърнал в основния крайъгълен камък на всички правителствени действия на европейско и национално ниво за изненада на тези, които са предполагали, че той ще бъде просто поредната от многото декларации без реален ефект върху живота на населението. В комбинация с обновения порив за европейска интеграция обаче този документ осигурява политическите средства, необходими за постигането на включващо общество, в което гражданите имат истински социални права и в което те могат успешно да използват тези права, за да се противопоставят на присъщата на капитала склонност да експлоатира трудещите се.

4. Това представлява повече виртуозен капитализъм отколкото социализъм с  управляващи, принудени да се изправят пред отговорностите, които носят пред обществото, независимо дали им харесва или не. Конкуренцията все още съществува, но всички играят по едни и същи правила – социални, данъчни и свързани с околната среда, приети на европейско ниво. Една нова система за гласуване с квалифицирано мнозинство по въпросите, свързани с данъчното облагане се е породила от разяждащата данъчна конкуренция: сега в Европа съществува консолидирана база за корпоративния данък и дори успешно е приета обща ставка от 25%.

Правилата за квалифицираното мнозинство означават също така, че ЕС може вече да си поставя амбициозни цели в областта на социалната политика и социалната защита и фактът, че всички страни-членки са обект на едни и същи споделени стандарти за социална защита означава, че съревнованието на база социална защита е останало в миналото.

Работниците биват командировани единствено като решение при недостиг на работна ръка или умения, а не с цел намаляване на разходите за работна ръка, Директивата за командированите работници вече не е болна тема за света на труда.

5. Също така е отбелязан значителен прогрес в изясняването на различните видове статут на заетост, които преди това са се появили във връзка с появата на новите технологии, икономиката на платформите, онлайн поддоговарянето и т.н. Понятията „наемен работник“, „самонает“, „икономически зависим самонает работник“ и „едноличен търговец“ вече са официално дефинирани на ниво ЕС, както и прилежащите им права и задължения, произтичащи на базата на Европейския стълб за социалните права (по-специално що се касае до минималните работни заплати).

6. Цялостният резултат от тези мерки е процъфтяването на лоялна конкуренция, която засилва растежа на клъстер от европейски компании, които са на нивото на най- съвременните технологични иновации и се ползват от регулирания от ЕС вътрешен пазар, както и формирането на „Европейски GAFA“ (Google, Apple, Facebook, Amazon ) , които също поставят като приоритет корпоративната социална отговорност.

7. Този нов климат води до социален диалог и колективно договаряне и така са договорени правнообвързващи рамкови споразумения на европейско и глобално ниво между синдикалните федерации и директорите на МНК, които покриват стойностните производствени вериги от началото до края им и премахват всяка възможност за използването на „скрити“ подизпълнители в развиващи се страни.

Тези споразумения полагат основите на придобивки, на които имат право всички работещи, независимо от тяхната позиция в производствената верига: едни и същи социални права, едни и същи условия на труд, едни и същи стандарти на здраве и безопасност при работа и едни и същи системи за определяне на заплатите.

Новите механизми за разрешаване на конфликти на транснационално ниво позволяват ефективен надзор и контрол върху спазването на тези споразумения. 

8. Ясно е, че по-голямата популярност на синдикатите е довела до значително увеличение на броя на членовете им, създавайки виртуозен кръг от представителност, легитимност и договаряне на правомощия. Използването на дигитални средства и формирането на коалиции с нпо (в области като околна среда и защита на потребителите) са отредили на синдикатите ролята на контролиращи, сигнализиращи и сертифицирани органи по стандартите, заемащи място и в Борда на директорите на все повече европейски МНК.

9. Високата степен на автоматизация, компютъризация и роботизация в Европа са помогнали на синдикалните организации да постигнат съществено намаление на работното време. Стандартната работна седмица в момента е 25 часа, а европейското синдикално движение е единодушно за за постигането на 20 часова работна седмица до 2040. По-ефективното споделяне на работното време отвъд границите е довело до голям спад в нивото на безработицата, по-специално в периферните държави с високо ниво на младежка безработицата.

Дебатът продължава относно това как най-добре да допуснат дъщерните дружества в развиващи се страни с по-ниско ниво на продуктова автоматизация да се възползват от този модел.

10. Приемането на Декларацията за европейски синдикализъм, която представлява квази-Шуманова декларация за синдикатите, несъмнено постави основите за бъдещото им развитие. В тази декларация всички национални конфедерации потвърждават своя ангажимент към социална Европа на базата на видими постижения, първоначално съсредоточени към създаването на реална солидарност между служителите и техните компании; те също така обещават да определят съвместни цели като израз на единство отвъд границите и поставят тази европейска солидарност начело на своите приоритети.