Платената работа, която хората изпълняват на цифрови платформи като Uber, или Freelancer позволява на собствениците на тези платформи да пренебрегнат придобивките на работническите борби  от миналия век.   Работниците са пре-категоризирани като "независими изпълнители"- фреелансърии по този начин се създавав възможност за заобикаляне на техните права,   напр. защита на минималната заплата, обезщетения за безработица, колективното договаряне.  Администраторите на платформите се аргументират, че те са само технологични компании т.е. посредници, които не носят отговорност за работниците, които ги използват.  

Дълбоките джобове на венчър капиталистите им дават възможност да лобират в правителствата по целия свят да подкрепят техните  "иновативни" практики, въпреки очевидните неблагоприятни последици за работници, потребители и общности. В същото време в „кухините“ на цифровата икономика,  се заражда нов модел, който следва  различна етична и финансова логика. Започва развитието на т.н. „платформен кооперативизъм“, който цели създаването на едно по-справедливо бъдеще за труда.  Чрез организиране на бизнеса с демократични ценности и ангажиране на  цифрови платформи, голяма критична маса от  „фреелансъри“  създадоха конкретна, краткосрочна алтернатива  на споделенатата икономика. Тези нови кооперативни платформи имат готовност да възстановят принципи като иновации и солидарност чрез обединяване на богатото наследство на кооперативизма с най-новите интернет технологии.  Най-малко 150 платформа кооперации и инициативи, които ги подкрепят бяха разработени през последните две години, поставайки предизвикателства пред практиките на споделената икономика и егоистичната култура на Силициевата долина.