Извадка от изказване на Милдред Соломон, от Центъра за научни изследвания пред Световния икономически форум тази година.

Напредъкът в информационните технологии и изкуственият интелект се съчетават с голям напредък в биологичните науки: генетика, репродуктивни технологии, неврология, синтетична биология, както и с напредък във физическите науки като се създава спираща дъха синергия между тях – вече призната като четвъртата индустриалната революция .

Новите технологии носят обещание за ефективно лечение и профилактика на заболяванията, подобряване на селскостопанската продукция и повишаване качеството на живот и икономиката в много направления.  Обаче не съществува неутрална технология — и постиженията на четвъртата индустриална революция, със сигурност също не са неутрални.

Тъй като тези технологии в крайна сметка ще решат до голяма степен нашето бъдеще е важно да се вземат марки за тяхното управление.

Професор Клаус Шваб, изпълнителен председател на Световния икономически форум, споделя, че е: „щастлив, че такава необходимост вече е глобално призната и призова за "гъвкаво управление," чрез публично-частно сътрудничество между бизнеса, правителствата, науката, академичните среди и неправителствените граждански организации. Уендъл Уолах и Гари Марчант, двама известни учени в тази област, са предложили "управление с координирани комитети" , създадени за всяка специалност от технологичния сектор и служещи като техни посредници с гражданското общество.

Каквато и структура на  управление да се приложи, е необходимо ръководните органи и обществените дискусии да дадат отговор на  четири критични въпроси. Отговорите на тези въпроси изискват разглеждане на  етичните и социални последици от нашия избор на управление:

1. Трябва ли технологиите да бъдат с предимствено   развитие?

Този въпрос се поставя  с оглед възможна забрана за автономни смъртоносни оръжия, или военизирани роботи. Към днешна дата, няма запис на съществуващите такива, което  определя задължителното участие на хората  при вземане на решения.

Друг проблем е т.н „гео-инженеринг“ т.е. използването на технологиите за промяна на   планетарните условия, напр. за промяна на климата, или намаляване на глобалното затопляне на земята. Това е наистина глобален проблем, който се нуждае от  колективен подход, тъй като една държава може да направи промени на климата, които са полезни за нея, но вредни за останалите.

Науката може, или не може да определи количествено рисковете от преимущественото  развитие на технологиите, но дори да има оценка за риска, тя не може да вземе решение, доколко, ние хората можем да го понесем и компенсираме.  В крайна сметка търси се и морална оценка, която ние трябва да направим колективно.

2. Ако развитието на технологиите продължава все така динамично, то какви цели следва те да обслужват?

С четвъртата индустриална революция се очаква голямо разнообразие от т.н. „човешки подобрения“.  Някои ще се фокусират върху премахване на болестите, други  - за удължаване на човешкия живот, за увеличаване или  намаляване на атлетичните качества, на паметта и др. И затова вместо да се дават разрешения или забрани за развитието на  тези подобрения като цяло, те трябва да се разглеждат за всеки конкретен случай, но всички те следва да бъдат подчинени на идеята, че ще обслужват човешкото развиите и разцвет.

3. Ако технологията вървят все така напористо напред,  как този процес следва да се управлява?

Има значение как технологиите навлизат в обществото и икономиката. Националната академия на науките, инженерство и медицина в Съединените щати наскоро публикува забележителен доклад който насочва вниманието към вземане на предохранителни мерки срещу т.н „гено драйвъри“. Това са технологии, с които може да се увеличава експоненциално разпространението на специфични генетични елементи в една цяла  популация от определени видове диви растения или животни.

4. Ако се създадат конкеретни норми, кой ще извършва мониторинг за тяхното съблюдаване?

В момента съществуват  указания за много аспекти на научните изследвания и тяхното технологично разпространение, но няма достатъчен човешки потенциал за наблюдаване на  спазването им.  Напр. разработени са регламенти за приложението на някои видове  токсични химикали, но  липсват необходимите средства за човешки екипи, които да  инспектират химическите обекти.

В 21 век следва да се разаботят работещи механизми както за регламентиране, така и за  наблюдение на тяхното прилагане.

Горните четири въпроси изискват широки дискусии върху ценностите, на които ние държим,  дори ако тези  дискусии водаят до противоречия и конфликти.

Четвъртата инудстриална революция притежа огромна мощ и ние трябва да я използваме интелигентно и разумно. И трябва да се  ангажираме,  че всички хора, независимо от техните икономически средства, ще имат достъп до предимствата на технологиите. В противен случай, рискуваме да задълбочим  пропастта между имащите и нямащите.