Постинг
13.01.2010 19:59 -
Моите спомени за януарските събития от 1997 година (последна част)
Автор: thetrooper
Категория: Политика
Прочетен: 5128 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2010 16:15
Прочетен: 5128 Коментари: 6 Гласове:
8
Последна промяна: 03.02.2010 16:15
Първа, втора и трета част.
Започнахме спонтанно. По време на едно от студентските шествия (мисля, че беше на 31 януари или 1 февруари) без предварителна организация блокирахме кръстовището на Орлов мост. Без барикади, без пейки и контейнери, само жива верига. Гражданско неподчинение, което парализира едно от централните кръстовища на София. Имаше ефект. Макар стотици хора да бяха блокирани при създаденото задръстване, те насочваха яда си не към нас, а към тези, заради които протестирахме. Никой не се опита да мине през блокадата. Шофьорите просто изчакаха нашата акция да приключи.
На следващия ден Координациония преподавателско-студентски съвет реши, че шествията трябва да се заменят с барикади. С помощта на таксиметровите шофьори окупираме всички възлови кръстовища в София. Пропускат се само линейки, пожарни, военни и полицейски коли. Никакви частни автомобили, никакви служебни коли. Отделно градския транспорт също бе излязъл в стачка.
От новините ставаше ясно, че стачката отдавна се е превърнала в национална. Икономиката бе парализирана. Шествията в областните градове продължаваха. Нямаше никакви сигнали, че барикадата край Дупница ще бъде вдигната. В пристанищата на Варна и Бургас ефективно стачкуваха докерите и портовите моряци. Дори авиодиспечерите от Ръководство въздушно движение заявиха готовност да затворят въздушното пространство над България.
Целта на всичко това бе да покажем на комунистите, че няма никакъв смисъл да съставят правителство, защото никой няма да се подчини на такова правителство. В България имаше национално единство срещу БСП (дори Ахмед Доган и неговото ДПС бяха в опозиция - тогава, макар да изпитвахме сериозна неприязън към Доган, не подозирахме до каква степен той е лакей на комунистите).
Барикадите определено форсираха нещата. Усещаше се, че победата е близо. Депутати от БСП започнаха да напускат тяхната парламентарна група и да се присламчват към Евролевицата на Сашо Апашо (тогава извънпарламентарна партия). Комунистите бяха все по-близо до загуба на парламентарното мнозинство.
Напрежението ескалираше. Всичко бе война на нерви. Червените боклуци имаха два изхода - или да върнат мандата, или да приложат сила срещу нас. След нощта на 10 срещу 11 януари обаче, ние вече бяхме претръпнали.
На 4 февруари по обяд бях на кръстовището на "Сливница" и "Опълченска". Уличните платна бяха блокирани от паркирани напряко таксита (само на една от лентите имаше контейнер за смет, който местехме, когато трябваше да пропуснем някоя "специална" кола). Студенти и таксиджии стояхме на своя пост, а от радиото на една от колите слушахме емисията на "Дарик". Към 13:40 часа говорителя Томислав Русев съобщи, че в студиото е получен анонимен сигнал за бомба с пожелание: "Приятно пътуване в ада!" Бомбата е била заложена за 14:00 часа. Тогава разбрахме, че онези вече предусещат загубата, след като прибягват до такива отчаяни ходове. По подобен начин си изпуснаха нервите и през 1995 година, когато, ден преди местните избори, публикуваха фалшива партийна книжка на Стефан Софиянски във вестниците. Томислав Русев се обади в ефир на началника на Гражданска защита и го попита каква е процедурата в подобни ситуации. "Трябва да опразните сградата." - беше отговорът. "А ако не желаем да напуснем, защото не вярваме на заплахата?" "Тогава декларирате, че оставате на ваша отговорност." Както и стана. Естествено, в 14 часа нямаше бомбен взрив.
За сметка на това малко по-късно се случи нещо извънредно и то точно на моя "пост". Пропуснахме една кола със синя лампа, след което тръгнахме да връщаме обратно контейнера. Срещу нас пристигаше червена лада без специални обозначителни знаци. Шоьорът спря, даде на заден, след което зави към тротоара, даде газ и ни заобиколи. В първия момент се стъписах от неочакваната маневра, но веднага след това тръгнах след него. Тогава чух болезнен вик и видях, че едно момиче се е хванало за задната броня, а колата я влачи по асфалта. Ладата беше минала през локалното платно, но когато се върна обратно на "Сливница", нашите хора успяха да я спрат. Видях как първите пристигнали започнаха да блъскат колата, извадиха шофьора и се нахвърлиха отгоре му с юмруци и ритници. Бяхме обезумели и готови да го линчуваме. Тогава той симулира припадък (а може и наистина да е получил удар) и поиска вода. Някой предложи да го удавим във Владайска река, докато други искаха да го умъртвим на място. Всичко това се случваше за по-малко от минута, докато дотърчаха момчета от ВМРО (охрана на протеста) и буквално го спасиха от линч. Обградиха го и едно от момчетата извика: "Стига - никой да не го бие повече!" (все пак, провеждахме мирен протест). Обискираха го, намериха пистолет и служебна карта, а в колата открихме синя лампа и множество регистрационни номера. Оказа се служител на МВР, но така и не стана ясно защо не се легитимира - щяхме да го пуснем и нямаше да се стигне до такива ексцесии. Едното от момчетата от ВМРО разтвори картата и обяви на висок глас: "Министерство на вътрешните работи - полковник Кирил Маринов."
Разбира се, дойде и телевизионен екип да отрази инцидента. Затова вечерта заедно с моя съученик Стоян отидохме у нас да гледаме новините. Тогава нагледно разбрахме, че от националната телевизия лъжат. Защото ситуацията не беше отразена такава, каквато бе в действителност.
Не знам дали точно тази случка ги уплаши, или просто вече нямаше накъде, но на същия ден, 4 февруари, Първанов и Добрев отидоха в Президенството и върнаха мандата. Събра се Консултативния съвет за национална сигурност и се взе решение за разпускане на Народното събрание и насрочване на парламентарни избори през втората десетдневка на април.
Още тогава червената пропаганда се опита да героизира Първанов и Добрев заради тяхната "политическа далновидност" и "проявения компромис в името на националните интереси". Как спасили страната от кръвопролитие и т.н. В действителност обаче, те върнаха мандата, просто защото нямаше какво да го правят - на 4 февруари БСП вече нямаше мнозинство в Парламента, а никоя друга партия нямаше да подкрепи техния проектокабинет.
Това беше. СМАЧКАХМЕ ГИ!
(Посвещава се на всички ветерани от славните дни на януарската епопея 1997-а.)
Започнахме спонтанно. По време на едно от студентските шествия (мисля, че беше на 31 януари или 1 февруари) без предварителна организация блокирахме кръстовището на Орлов мост. Без барикади, без пейки и контейнери, само жива верига. Гражданско неподчинение, което парализира едно от централните кръстовища на София. Имаше ефект. Макар стотици хора да бяха блокирани при създаденото задръстване, те насочваха яда си не към нас, а към тези, заради които протестирахме. Никой не се опита да мине през блокадата. Шофьорите просто изчакаха нашата акция да приключи.
На следващия ден Координациония преподавателско-студентски съвет реши, че шествията трябва да се заменят с барикади. С помощта на таксиметровите шофьори окупираме всички възлови кръстовища в София. Пропускат се само линейки, пожарни, военни и полицейски коли. Никакви частни автомобили, никакви служебни коли. Отделно градския транспорт също бе излязъл в стачка.
От новините ставаше ясно, че стачката отдавна се е превърнала в национална. Икономиката бе парализирана. Шествията в областните градове продължаваха. Нямаше никакви сигнали, че барикадата край Дупница ще бъде вдигната. В пристанищата на Варна и Бургас ефективно стачкуваха докерите и портовите моряци. Дори авиодиспечерите от Ръководство въздушно движение заявиха готовност да затворят въздушното пространство над България.
Целта на всичко това бе да покажем на комунистите, че няма никакъв смисъл да съставят правителство, защото никой няма да се подчини на такова правителство. В България имаше национално единство срещу БСП (дори Ахмед Доган и неговото ДПС бяха в опозиция - тогава, макар да изпитвахме сериозна неприязън към Доган, не подозирахме до каква степен той е лакей на комунистите).
Барикадите определено форсираха нещата. Усещаше се, че победата е близо. Депутати от БСП започнаха да напускат тяхната парламентарна група и да се присламчват към Евролевицата на Сашо Апашо (тогава извънпарламентарна партия). Комунистите бяха все по-близо до загуба на парламентарното мнозинство.
Напрежението ескалираше. Всичко бе война на нерви. Червените боклуци имаха два изхода - или да върнат мандата, или да приложат сила срещу нас. След нощта на 10 срещу 11 януари обаче, ние вече бяхме претръпнали.
На 4 февруари по обяд бях на кръстовището на "Сливница" и "Опълченска". Уличните платна бяха блокирани от паркирани напряко таксита (само на една от лентите имаше контейнер за смет, който местехме, когато трябваше да пропуснем някоя "специална" кола). Студенти и таксиджии стояхме на своя пост, а от радиото на една от колите слушахме емисията на "Дарик". Към 13:40 часа говорителя Томислав Русев съобщи, че в студиото е получен анонимен сигнал за бомба с пожелание: "Приятно пътуване в ада!" Бомбата е била заложена за 14:00 часа. Тогава разбрахме, че онези вече предусещат загубата, след като прибягват до такива отчаяни ходове. По подобен начин си изпуснаха нервите и през 1995 година, когато, ден преди местните избори, публикуваха фалшива партийна книжка на Стефан Софиянски във вестниците. Томислав Русев се обади в ефир на началника на Гражданска защита и го попита каква е процедурата в подобни ситуации. "Трябва да опразните сградата." - беше отговорът. "А ако не желаем да напуснем, защото не вярваме на заплахата?" "Тогава декларирате, че оставате на ваша отговорност." Както и стана. Естествено, в 14 часа нямаше бомбен взрив.
За сметка на това малко по-късно се случи нещо извънредно и то точно на моя "пост". Пропуснахме една кола със синя лампа, след което тръгнахме да връщаме обратно контейнера. Срещу нас пристигаше червена лада без специални обозначителни знаци. Шоьорът спря, даде на заден, след което зави към тротоара, даде газ и ни заобиколи. В първия момент се стъписах от неочакваната маневра, но веднага след това тръгнах след него. Тогава чух болезнен вик и видях, че едно момиче се е хванало за задната броня, а колата я влачи по асфалта. Ладата беше минала през локалното платно, но когато се върна обратно на "Сливница", нашите хора успяха да я спрат. Видях как първите пристигнали започнаха да блъскат колата, извадиха шофьора и се нахвърлиха отгоре му с юмруци и ритници. Бяхме обезумели и готови да го линчуваме. Тогава той симулира припадък (а може и наистина да е получил удар) и поиска вода. Някой предложи да го удавим във Владайска река, докато други искаха да го умъртвим на място. Всичко това се случваше за по-малко от минута, докато дотърчаха момчета от ВМРО (охрана на протеста) и буквално го спасиха от линч. Обградиха го и едно от момчетата извика: "Стига - никой да не го бие повече!" (все пак, провеждахме мирен протест). Обискираха го, намериха пистолет и служебна карта, а в колата открихме синя лампа и множество регистрационни номера. Оказа се служител на МВР, но така и не стана ясно защо не се легитимира - щяхме да го пуснем и нямаше да се стигне до такива ексцесии. Едното от момчетата от ВМРО разтвори картата и обяви на висок глас: "Министерство на вътрешните работи - полковник Кирил Маринов."
Разбира се, дойде и телевизионен екип да отрази инцидента. Затова вечерта заедно с моя съученик Стоян отидохме у нас да гледаме новините. Тогава нагледно разбрахме, че от националната телевизия лъжат. Защото ситуацията не беше отразена такава, каквато бе в действителност.
Не знам дали точно тази случка ги уплаши, или просто вече нямаше накъде, но на същия ден, 4 февруари, Първанов и Добрев отидоха в Президенството и върнаха мандата. Събра се Консултативния съвет за национална сигурност и се взе решение за разпускане на Народното събрание и насрочване на парламентарни избори през втората десетдневка на април.
Още тогава червената пропаганда се опита да героизира Първанов и Добрев заради тяхната "политическа далновидност" и "проявения компромис в името на националните интереси". Как спасили страната от кръвопролитие и т.н. В действителност обаче, те върнаха мандата, просто защото нямаше какво да го правят - на 4 февруари БСП вече нямаше мнозинство в Парламента, а никоя друга партия нямаше да подкрепи техния проектокабинет.
Това беше. СМАЧКАХМЕ ГИ!
(Посвещава се на всички ветерани от славните дни на януарската епопея 1997-а.)
Моите спомени за януарските събития от 1...
Моите спомени за януарските събития от 1...
Следващ проект: "Моите спомени!&quo...
Моите спомени за януарските събития от 1...
Следващ проект: "Моите спомени!&quo...
Публикациите в този блог са систематизир...
Сбогом на стария мобифон
ИЗВЪНРЕДНО! Босът на VILINEWS разпитан п...
Сбогом на стария мобифон
ИЗВЪНРЕДНО! Босът на VILINEWS разпитан п...
1.
анонимен -
Ех, спомени
14.01.2010 13:31
14.01.2010 13:31
Върна ме години назад!
Хората тогава протестираха, бореха се..искаха да променят системата, защото вярваха!
Така, както го направиха и 89.
Но май надеждите бяха повече и останаха излъгани. Мисля, че преди всичко трябва да се промени съзнанието на всеки един от нас и тогава можем да започнем да говоррим за по-добро бъдеще.
цитирайХората тогава протестираха, бореха се..искаха да променят системата, защото вярваха!
Така, както го направиха и 89.
Но май надеждите бяха повече и останаха излъгани. Мисля, че преди всичко трябва да се промени съзнанието на всеки един от нас и тогава можем да започнем да говоррим за по-добро бъдеще.
2.
анонимен -
Върна ме години назад!
14.01.2010 13:36
14.01.2010 13:36
Върна ме години назад!
Хората тогава протестираха, бореха се..искаха да променят системата, защото вярваха!
Така, както го направиха и 89.
Но май надеждите бяха повече и останаха излъгани. Мисля, че преди всичко трябва да се промени съзнанието на всеки един от нас и тогава можем да започнем да говоррим за по-добро бъдеще. Ана Иванова
цитирайХората тогава протестираха, бореха се..искаха да променят системата, защото вярваха!
Така, както го направиха и 89.
Но май надеждите бяха повече и останаха излъгани. Мисля, че преди всичко трябва да се промени съзнанието на всеки един от нас и тогава можем да започнем да говоррим за по-добро бъдеще. Ана Иванова
Спомням си как в най-големите януарски и февруарски студове, рано сутрин (дори още по тъмно) върволица от хора тръгваше от крайните квартали на Пловдив към центъра. Хората отиваха на работа. Транспортната стачка и високите цени на горивата ги принуждаваха да се придвижват пешком по преспите на непочистените улици. Към 10 часа през деня вече тръгваха студентите. Те пък отиваха на митингите. Отново пеша...
Работех и получавах надницата си в края на деня. Стигаше ми за кутия цигари и хлаб. Обърната в днешни пари, тя се равняваше на някакви стотинки. Цигарите тогава бяха по 60 сегашни стотинки. Впрочем, нямаше и цигари. Купувах под масата някаква странна марка, която преди това, а и след това, така и не видях да се продава.
Помня купчината от камъчета пред централата на БСП. Май още си стои. Централата, де. Помня как всички имахме надежда, че най-сетне... НАЙ-СЕТНЕ ще заживеем нормално. Естествено, не знаехме тогава, че просто един клан измества друг клан. Запазиха се привилегиите (никой не посмя да ги пипне, и през 89-а, и през 97-а), запази се шуробаджанащината, запази се страха... Смени се само поредното излъгано младо поколение. Е, видяхме, че не е за последно. Повтори се миналата година, ще се повтори много скоро пак. И пак ще ни излъжат. Сигурно защото ще им позволим отново.
цитирайРаботех и получавах надницата си в края на деня. Стигаше ми за кутия цигари и хлаб. Обърната в днешни пари, тя се равняваше на някакви стотинки. Цигарите тогава бяха по 60 сегашни стотинки. Впрочем, нямаше и цигари. Купувах под масата някаква странна марка, която преди това, а и след това, така и не видях да се продава.
Помня купчината от камъчета пред централата на БСП. Май още си стои. Централата, де. Помня как всички имахме надежда, че най-сетне... НАЙ-СЕТНЕ ще заживеем нормално. Естествено, не знаехме тогава, че просто един клан измества друг клан. Запазиха се привилегиите (никой не посмя да ги пипне, и през 89-а, и през 97-а), запази се шуробаджанащината, запази се страха... Смени се само поредното излъгано младо поколение. Е, видяхме, че не е за последно. Повтори се миналата година, ще се повтори много скоро пак. И пак ще ни излъжат. Сигурно защото ще им позволим отново.
4.
анонимен -
edva li
14.01.2010 14:12
14.01.2010 14:12
...ще се повтори това. Прекалено ни успаха, скопиха, дезорганизираха, изманипулираха, обеззъбиха, обезбодлиха (подчертайте вярното!)! Сготвиха ни и ни поднесоха на трапезата на ведомствения пожарникарски банкет!
цитирайbyah tam, makar i maluk :)
цитирайНе съм се съмнявал в теб:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 6456
Блогрол
1. templar
2. Съюз на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
3. Бог прощава, Прошко - не!
4. divini
5. Анти - БСП до дупка
6. Raylight
7. Майстора с видеокамерата
8. Монархистъ-консерваторъ
9. nkf - Воин на Христа
10. God save the Queen!
11. Sofia Post
12. БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ (блогрол)
13. Двери на Православието
14. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (блогрол)
15. Blackwater
16. КОНСЕРВАТИЗЪМ (блогрол)
17. Стариятъ правописъ
18. Изгубената България
19. Младежки Консервативен Клуб
20. Иван Стамболов - Sulla
21. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
22. LiveNews
23. Стара София
24. Сайтът на Вили Лилков - политики за София
25. Светослав Малинов - консерватор и евродепутат
2. Съюз на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
3. Бог прощава, Прошко - не!
4. divini
5. Анти - БСП до дупка
6. Raylight
7. Майстора с видеокамерата
8. Монархистъ-консерваторъ
9. nkf - Воин на Христа
10. God save the Queen!
11. Sofia Post
12. БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ (блогрол)
13. Двери на Православието
14. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (блогрол)
15. Blackwater
16. КОНСЕРВАТИЗЪМ (блогрол)
17. Стариятъ правописъ
18. Изгубената България
19. Младежки Консервативен Клуб
20. Иван Стамболов - Sulla
21. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
22. LiveNews
23. Стара София
24. Сайтът на Вили Лилков - политики за София
25. Светослав Малинов - консерватор и евродепутат