Четвъртата индустриална революция представлаява глобална трансформация, която може да се определи като конвергенция на цифрови, физически и биологични технологии и това е само началото.
Тъй като все повече „узрява“, тя ще оказва вес по-разрушаващо въздействие върху обществото, върху това как хората общуват, как компаниите създават принадена стойност и как човечеството се развива като цяло....
Както всички предишни революции и тя притежава значителен потенциал да стимулира властовата асиметрия, да увеличава неравенството като все по-малко се фокусира върху чисто човешките ценности.
И докато нововъзникващите технологии като изкуствен интелект и дронове могат да осигурят добавена стойност към правата на човека, тези същите технологии вече се използват срещу гражданските свободи и човешки права. Профсъюзи, съдебни защитници, организации за правата на детето и други институции все по-често получават „цифрови заплахи“ и са обект на кибер атаки, застрашаващи сигурността на уязвимите групи от населението, с които те работят.
А преките и косвени негативни ефекти от новите технологите дават тласък на организациите на гражданското общество /хуманитарни организации, професионални съюзи и други /да започнат да се обединяват с цел защита на правата и свободите на гражданите, докато заплахите от новите технологии са все още в процес на развитие.
Основните им искания са за отчетност, справедливост, доверие и прозрачност в обществото, особено в публичния и частния сектор.
Правителствата и фирмите в демократичните общества следва да носят отговорност за потенциалните вреди и последици от своите действия, а гражданското общество - да намери отговори на редица въпроси, свързани с тези действия, за да бъде сигурно, че те са коректни, а взетите решения - правилни.
И ако държавата вес пак е ангажирана с определена отчетност към своите граждани, то частният сектор не е обвързан по същия начин към потребителите. Но...все повече фирми се принуждават, в резултат на динамиката на пазара и защита на обществения си имидж, да действат по начин, че да задоволят клиентите се и да допринасят за доброто на обществото като цяло (чрез корпоративната социална отговорност). Действително доста компании вече следват тези тенденции, но все пак си остават различията и конфликтите между интересите на гражданите, и тези на фирмите и техните акционери.
Използването на цифровите технологии от фирмите, правителствата и отделните групи на гражданското общество ги въвличат в нови предизвикателства и то основно, свързани с исканията на гражданите и въпросите, които те поставят, за:
- Отчетност: кой е отговорен за неблагоприятните ефекти от цифровите и нововъзникващи технологии? И кой е отговорен за тяхното ограничаване и регулиране?
- Справедливост: как може обществоот да гарантира, че гражданите се третират по един и същ начин и липсват двойни стандарти?
- Доверие: как използването на цифровите тихнологии ще допринесе за насърчаване и повишаване на доверието в обществото?
- Прозрачност: как използването на цифрови и нововъзникващи технологии насърчава прозрачността и се бори с информационните манипулации?
Опасенията относно защитата на данните, цифровата дезинформация и етичното използване на новите технологии подчертават нуждата от все по–активно участие в управлението и партньорство на синдикатите, НПО и другите организации на гражданското общество.
Те следва да се консолидират, да създадат Платформи за дискутиране и създаване на стратегии против цифровите заплахи и да гарантират различно, справедливо развите на тази поредна индустриална революция.
По материали на Дейвид Sangokoya, и Линкълн Aжоки – от Инстиутта за общество и иновации/ изразени на Световния икономически форум ‘2018.
Социализма и свободата на словото
© Прословутата пета колона – препрограми...