През последните десетелития хората на физическия труд са намалели за сметка на помощен персонал и интелектуалните професии. Изследване на икономисти от консултантската фирма Deloitte хвърля нова светлина върху връзката между професиите и развитието на технологиите, съобщава "Гардиън".

Изследването проследява статистическите данни за Англия и Уелс, като се връща до 1871 г. Тяхното заключение е позитивно: вместо да унищожават професии, технологиите всъщност са "машина за създаване на работа".

В исторически план хората и преди са се притеснявали от влиянието на технологичния прогрес върху професиите им. Например, през 1800-те години социалното движение лудитите е унищожавало първите тъкачни станове. По този начин те се обявявали против промените, които настъпвали с промишлената революция от втората половина на 18-ти век и началото на 19-ти.

Днес притесненията са свързани с това, дали например професията на касиерите ще остане, заради възможността хората сами да си таксуват покупките. Рано или късно таксиметровите шофьори пък ще се борят с навлизането на самоуправляеми автомобили, както в момента се борят срещу Uber.

Проучването, което хвърля поглед върху професиите от миналото, обаче рисува една по-балансирана и позитивна картина.

"Основната тенденция е наемането в сферата на селското стопанство и производството да бъде измествано от бързия растеж на грижовната, творческа технология и бизнес-сектора", пишат авторите на изследването : "Машините ще поемат повтаряемите и по-трудни задачи, но те не изглежда да са по-близо до елиминирането на човешкия труд, отколкото са били през миналите 150 години", допълват те.

В някои сектори обаче технологиите са отнели професии, признават авторите на изследването. Те обаче поставят въпроса дали това са били професии, които наистина са желани и посилни за хората. Машините са ограничили нуждата от физически труд на човека, като по-този начин са увеличили продуктивността му.

През 1871 г. 6,6% от работната сила в Англия и Уелс е била съставлявана от селскостопански работници. Днес това число е паднало до 0,2%, което представлява 95% спад.

Данните хвърлят светлина и върху един, някога голям, а сега почти забравен сектор. През 1901 г. от 32,5-милионното население на Англия и Уелс 200 000 души са се занимавали с пране на дрехи. 110 години по-късно през 2011 г., при население от 56,1 милиона, само 35 000 души работят това. 

"Сблъсъкът с технологиите, вътрешния водопровод, електричеството и достъпните перални са сложили край на големите платени перални и робското пране на ръка", пишат авторите на изследването.

Според изследването има и дълбока промяна в ролята на работната ръка. От източник на "сурова сила" тя все повече се трансформира така, че да предоставя грижа, образование и други услуги за околните.

През последните две десетилетия броят на асистентите за стари хора е нараснал с 909%. Освен това с 580% се е увеличил броят на преподавателите и образователните асистенти, със 183% са се увеличили финансовите съветници и на работещите в сферата на домовете, младите хора и обществото.

Намалял е броят на тъкачите и плетачите със 79%, машинописците (57%), секретарките (50%).

В някои сектори, сред които медицина, образование и професионални услуги, технологиите са повишили продуктивността на работещите, както и наемането на нови хора.

"Лесният достъп до информация и ускоряващият се темп на комуникация са довели до революция в секторите, изискващи предимно знания", казват авторите. В същото време повишаващите се печалби са повишили търсенето на професионални услуги. Например, през 1871 г. в Англия и Уелс е имало 9832-ма счетоводителя, докато през изминалите 140 години техният брой е нараснал до 215 678.

Технологичният прогрес е намалил цените на най-необходимото като храна, както и цените на някои по-големи вещи за дома като телевизори и кухненски уреди. Реалната цена на колите в Обединеното кралство е паднала наполовина през последните 25 години.

Всичко това позволява на хората да харчат повече пари за свободното им време, което от своя страна създава ново търсене и нови професии. Това може би обяснява голямото увеличение на барманите.

"Въпреки упадъка на традиционния пъб, данните показват, че броят на хората, наети в барове, е нараснал четворно от 1951 до 2011 г.", се казва в изследването.

Заключавайки, "че пазарът на труда не е константен", изследването се позовава на данни за бум на фризьорски салони и ги дава за пример, че, когато една ниша се затвори, друга се отваря.

Според икономистите от Deloitte повишаването на доходите позволява на хората да харчат повече пари за свои нужди, като например козметика. Това е и довело до увеличаването на фризьорските салони. И така докато през 1871 г. в Англия и Уелс се е падал по един фризьор или бръснар на 1793 души, то днес един фризьор или бръснар се пада на 287 души.