ПО-ДОБРИ РАБОТНИ МЕСТА И ПО-ГОЛЯМА АВТОНОМНОСТ

Дигитализацията на икономиката се е ускорила значително от края на периода на 20- те години на 21 век, но първоначалното превъзходство на малък брой големи, свръх- господстващи и олигополни мултинационални компании (наричани по-нататък GAFA и обектите на безброй процедури за нарушение, съгласно закона за конкуренцията във връзка със злоупотреби на господстващо положение, антиконкурентни практики и т.н.) постепенно се заменя с нов и много различен икономически модел. Последното напомня на мрежа, като малките компании - по-голямата част от дигиталните платформи - съставляват тази мрежа, която се застъпва за прозрачност и следва философията на  отворения код (безплатно разпространение на софтуер, достъп до изходния код и сътрудничество между програмистите).

Първоначално, мрежата с отворен код придобива влияние в публичните администрации и университетите, но в крайна сметка печели частния сектор и изтласква GAFA и другите системи на собственост, като гарантира по-конкретно, че инфраструктурите за съхранение на данни не се управляват от компании, работещи в отдалечени места (чиито модел вече е с много нестабилна позиция). До 2030 г. се появява ново лице на дигиталната икономика, която е много различна от тази, предвиждана в карикатурите в стил "Големият брат" на нашите предшественици.

1. Разнообразието на тази нова мрежа от компании и платформи за работа в мрежа налага съответна диверсификация на формите на заетост и работа дотолкова, доколкото сега има значително объркване относно точното определяне на термини като "работа" и "работник" и дори ‚организация на труда‘.

Стартиращите фирми и микропредприятията изникват като гъби, които прокарват пътища за иновативни собственици на малки предприятия, самонаети, лица на свободна практика и работници - "номади", както и верига от подизпълнители, които понякога са глобализирани от край до край. Платената заетост не е напълно изчезнала, разбира се, но все повече се ограничава до „елита“ на пазара на труда, съставен от малкото хора, които са успели, благодарение на изключително специализираната си квалификация да заемат позиции в големи компании. Някои от тези компании предоставят услуги на информационното общество, но други работят в сектори като здравеопазване, търговия или правни и данъчни консултации, където процесите вече се обработват от изкуствен интелект.

2. Все по-голям брой работници извън този елит се опитва да се възползва лично от много по-голямата автономия, свързана с тази широкообхватна реорганизация на статусите на работа и типа заетост. Младите хора, които навлизат на пазара на труда за първи път днес,  търсят по-скоро "пазар", отколкото "работодател", а малкото съществуващи работодатели предпочитат просто да поискат услуги чрез подизпълнители, а не да поемат отговорностите  на работодателя.

Макар че автономията на тези работници се харесва от мнозина, този нов трудов пазар все пак означава увеличаване на несигурността за някои лица, особено за тези с по-малко квалификация, които са принудени да разчитат на поредица от малки работни места, получени чрез платформи и които са на свободна практика поради необходимост, а не по собствен избор.

3. Тези промени на пазара на труда въпреки това са дали положителни резултати по отношение на достъпа до заетост на лицата, които преди това са били маргинализирани или изключени от този пазар.

Вследствие на кризата в областта на миграцията в края на периода 2010 – 2020 г., много мигранти, които не са успели да намерят стандартна заетост, са преминали към групата на самонаетите, което им позволят да изкарват прехраната си и да водят по-достоен живот. Тези възможности също са се оказали добри за определени групи, например, хората с увреждания или хронични заболявания, студенти и пенсионери. Излишно е да се споменава, че правителствата на държавите-членки на ЕС стоят на 100% зад тези промени, като се имат предвид че те носят ползи: по-малко публични разходи, по-голяма индивидуална "отговорност", по-висока заетост и по-ниска степен на бедност.

4. Последващ резултат от тези промени е постепенната поява на нови виртуални "общности", обединяващи хора, които извършват еднакъв вид работа или "търговия" или работят в една и съща ниша. Няма нищо ново в идеята за кооперативна икономика, но фактори като растежа на дигиталните технологии и нарастващото използване на онлайн платформи за социални и споделени цели дава нов смисъл на тази концепция. Тези платформи - понастоящем наричани "кооперативни платформи" в съответствие с преобладаващия дух на демокрация и прозрачност - се притежават и регулират от работници, потребители и други заинтересовани страни и отразяват възприемането сред все по-голям брой работници, че трябва да се намерят нови методи на сътрудничество за по-ефективно организиране на производството на стоки и предоставяне на услуги. Този организационен модел позволява на свободните работници да говорят на пазара с един глас и да излязат с нови форми на колективно действие, като запазят своята независимост, но също така да си сътрудничат, за да подобрят услугите или да предложат обучение и квалификация, например.

Тези усилия за самоорганизация се основават на работа в мрежа или, с други думи, при управляването на колата дигиталните местни жители сега са на мястото на шофьора.

5. Поради това все по-голям брой новосъздадени кооперативни платформи се позиционират като алтернативи на модела на рисковия капитал и в по-голямата си част могат да бъдат разделени на две групи: първата включва новосъздадените предприятия, ръководени от млади предприемачи, които мечтаят да ги изкупи някоя от мега-компаниите за много пари, докато втората включва стартиращи фирми, които използват възможностите на новите дигитални технологии, за да постигнат мечтата си за по-демократична и справедлива икономика.

6. Въпреки че синдикалните организации със сигурност ще бъдат щастливи да видят появата на тези кооперативни платформи - които не само предлагат социални придобивки, но и създават работни места и не са мотивирани единствено от ефективността на разходите и печалбата - структурата и начинът на работа на традиционните профсъюзи не са съвместими с тази форма на кооперативна организация. Тези нови платформи имат повече общо с гилдиите, т.е. асоциации на висококвалифицирани и (предимно) самостоятелно заети лица, извършващи сходни дейности, отколкото със синдикалните федерации, обединяващи служители от един и същи сектор или компания. Тези гилдии поставят на първо място самоорганизацията и духа на прозрачност.

7. Явно не е необходимо синдикатите да се намесват в тази система и поради това тяхната роля се ограничава основно до организиране на служители в по-традиционни компании и защитаване на техните права и до гарантиране на защита на лицата в най-несигурните и нестабилни форми на заетост. Въпреки че все още действат като защитници на системите за социална сигурност, тези системи - публични или частни - в по-голямата си част са базирани на заетост.

8. Редица синдикати обаче са избрали да не попадат в роля, която считат за прекалено ограничена, като се опитват не само да се адаптират към това новопоявяващо се кооперативно движение, но и да помагат на онези, които са в периферията и не са в състояние да се организират. Тези синдикати отделят време да измислят най-добрия начин да достигнат до тези работници и да ги насърчат, като зачитат тяхното културно и социално многообразие; да идентифицират както техните нужди от работата, така и техните нужди по отношение на обучение, квалификация, здравеопазване и т.н. Синдикатите, които следваттози подход, се стремят да използват своите знания, опита си в света на труда, организационната си мощ и преговорното си ноу-хау в полза на кооперативното движение, вярвайки, че това ще им позволи да изградят отношения на доверие с този нов свят на труда, да повишат имиджа си и да получат по-голямо представителство в дебатите с обществените органи за най-подходящите форми на социално регулиране на тези "самостоятелно заети" пазари на труда. Те се надяват, че това ще улесни установяването на връзки между традиционно действащи структури и тези нови структури на ‚самоорганизираните‘ и това ще им даде възможност да обединят усилията си за подобряване на света на труда.