Танцувай Мусолини + Продай на китайците

 (за този сценарий са описани две различни стратегически гледни точки на базата на една и съща хипотеза )

 Танц Мусолини -(вариант 1a)

 Продай на китайците - (вариант b)

1a. Индустриализираните страни са обладани от голяма политическа и икономическа нестабилност, а честите вълни от кибератаки са оставили в безпорядък не само държавната администрация и правителствата, но и отрасли като транспорт, енергетика, финанси и здравеопазване. Крайният резултат от това е дестабилизация на обществото като цяло на фона на ескалиращи терористични атаки и все повече насилие. Традиционните политически класи са се оказали неспособни да опазят гражданите в безопасност и да защитят институциите и организациите, а проблемите им се усложняват от продължителната икономическа криза (причинена от инвеститорите, които бягат от нестабилността) и нестабилния международен климат – политическа нестабилност в Китай, изолационизъм в

САЩ и разрастващи се конфликти в Средния Изток, които водят до постоянни миграционни вълни към Европа.

1b. Икономическата стагнация се е превърнала в перманентна черта от ежедневието в Европа, а институционалните инвеститори са изгубили всякаква надежда за позитивен обрат на Стария континент, където нивото на безработицата постоянно достига 12%, а държавните власти са по-загрижени за дефицита и държавния дълг, отколкото за насърчаване на инвестициите. ЕС и неговите страни- членки са парализирани, изправени пред неспирни политически противоборства и патови ситуации, които разединяват различните властови нива (национално и европейско), а самите страни-членки представляват допълнителна пречка пред растежа. Политическите партии постепенно западат и малцина вече вярват, че те са способни да възкресят икономиката и да създават работни места.

2a. В Европа са започнали кампании и радикални социални движения, и екстремизмът е увеличил своята популярност в резултат от масовата безработица, следствие от кризата, нарастващата технологична безработица и широкоразпространеното чувство за несигурност. Няколко страни-членки – Австрия, Франция, Италия и Холандия са управлявани от националистически и популистки партии, а Германските Федерални Щати са избрали представители от крайното дясно на политическия спектър. Политиците са яхнали вълната на (предполагаемото) искане на обществото за завръщане на реда и сигурността.

2b. Международната сцена се променя обаче, тъй като Китай отбелязва зашеметяващи темпове на икономически растеж. Мащабните инвестиции на страната в инфраструктура в отрасли като транспорт (Новият път на коприната), енергетика, телекомуникации и мрежи, заедно с ползите, извлечени от нейната политика за ранно действие спрямо климатичните

промени са ѝ помогнали да се позиционира като световен лидер от политическа и икономическа гледна точка.

3a. Политическата обстановка из цяла Европа става все по-предпазлива на тема сигурност, а крайно левите движения биват насилствено репресирани. Гражданите и социалните групи са подложени на много по-голям контрол благодарение на новите технологии, а интернет конкретно е под постоянно наблюдение – по-точно интернетът на гражданите и потребителите, защото вече съществува и друг, изцяло затворен интернет за света на бизнеса и по-специално за B2B транзакции.

3b. Широкозастъпените китайски инвестиции в Европа са събудили икономическия растеж и някои региони са били насилствено повторно индустриализирани от правителството на Китай с десетки хиляди нови работни места в замяна. Неспособни да оспорят успеха на този централизиран, но ефективен модел, правителствата на страните-членки на ЕС са избрали да разчитат във все по-голяма степен на азиатския гигант, а западните инвеститори също са сключили споразумения за рисков капитал с Китай. Големите инвестиции във високотехнологични компании, възползващи се от този рисков капитал, са благоприятствали появата на китайско-европейски ‘GAFA’, като европейските бизнес среди са изоставили своите либерални принципи, без да им мигне окото, изкушени от обещанието за огромни пазари.

4a. Интернетът на гражданите в момента се използва като средство за контрол от правителствата, които работят заедно с големи технологични компании по събирането на все по-лични данни за всички с помощта на сложни алгоритми. Всички тези мерки, свързани със сигурността биват толерирани от гражданите, чиито ежедневни дейности се провеждат почти изцяло в мрежа и с таблети, защото те се надяват, че данните ще бъдат използвани за намаляване на кибер-престъпността и за борба срещу тероризма. Ето защо правителствата са наложили вид техно-патернализъм спрямо гражданите си, позовавайки се на „националната сигурност“ като мотив за това.

4b. Една империалистична форма на техно-патернализъм обаче се забелязва зад тези китайско-европейски ПЧП, тъй като повечето от важните решения се взимат от китайскта страна, която назначава или участва в избора на местни лица, взимащи решения. Влиянието и властта на Пекин над правителствата на страните-членки и върху европейския икономически модел се е засилила значително и производствените процеси вече се изпълняват и определят под зоркото око на китайската държава.

(общо продължение за двата сценария)

5. Пазарите на труда са преминали през значителни промени. Статутът на заетост на работещите, изпълняващи новите и все по-широкоразпространени форми на работа онлайн, е вече изяснен, но по отделно за всеки отделен случай и често с незачитане на социалните им права. Това е факт за новата прослойка на икономически зависими самонаети работници например, които изцяло отговарят за себе си и условията си на труд, но в действителност зависят до голяма степен от компаниите, които им възлагат работа посредством онлайн платформи. Тези лица работят здраво срещу оскъдно заплащане и биват постоянно следени от алгоритми, които анализират тяхното поведение – кога започват работа, колко часове работят, колко са продуктивни, по колко почивки правят всеки ден, кога свършват работа, дали работят в събота и неделя и т.н.

6. Тези алгоритми изчисляват брой точки на работника за деня, като отчитат възрастта, здравословно състояние, образование, като всяко подобряване или влошаване на тази „дигитална репутация“ автоматично се отразява на заплащането, което съответно се покачва или намалява.

Този подход има силен дисциплиниращ ефект, което означава, че вече не е необходимо да се назначават началници на смяна или контрольори, а компаниите сами могат да избират тези служители, които в момента са най-продуктивни. Единственият опит за запазване на минимални нива на солидарност и социална кохезия се прави от местната власт и на местно ниво с цел предотвратяване на изключването на работницте с най-нисък брой точки. На работниците с нисък брой точки може да се възлага работа в местния квартал, за да се подобри техният резултат например или пък могат да бъдат наставлявани и съветвани от работниците с по-висок резултат.

7. В това ултраконтролирано и дисциплинирано общество все още съществуват синдикати, но вече са налице огромни промени в целта, за която те служат. Във всяка страна е одобрена само по една синдикална организация, като прогресивните движения и местни организации са подложени на репресивни мерки и след това забранени. Лидерите на всеки национален синдикат се избират съвместно от националните правителства и техните организации се очаква да действат като доставчици на услуги, подпомагащи икономическия растеж; в някои случаи им е позволено да управляват платформи за работа и да консултират и обучават, но те нямат реално думата при цялостната организация на системата. Тези събития, разбира се, пораждат спорове между наследниците на историческото синдикално движение по въпроса дали да се сътрудничи с държавата, за да си издействат повече правомощия или да протестират и да се изправят пред риска от това да бъдат забранени изцяло.